Стара Загора (1876-1877)

Без категория

 

През лятото на 1875 г. Петко Р. Славейков решава да напусне Цариград и да се установи в някой от българските градове, като най-сетне се събере със семейството си. Той приема поканата на българската община в Стара Загора (Eски Загра) и от началото на 1876 г. е учител в известното Светиниколско училище в града. Тук, в Стара Загора, Петко Славейков за първи път събира на едно място целия си архив – резултат от многогодишната му събираческа и изследователска дейност – и се концентрира върху педагогическата и творческата си дейност. По собственото му признание, „времето, което прекарах в Стара Загора, беше третий период на моята чисто литературна деятелност: първий беше в Ловеч, вторий в Трявна и Търново”. След повече от десетилетна разлъка със семейството, тук бележитият книжовник се събира с жена си Иринка (Райкова) и част от многолюдната челяд; Стара Загора е първият град, различен от родната Трявна, който 10-годишният Пенчо вижда. Семейството живее под наем в малка къща, намираща се в махалата „Св. Никола”. 

Авторитетен народен деец и обичан учител, Петко Славейков веднага става лидер на интелигенцията в Стара Загора, част от която е репресирана след неуспешния опит за въстание през есента на 1875 г. След Априлското въстание той е арестуван и откаран в Одрин, но скоро след това е освободен; в Стара Загора се среща с кн. А. Церетелев и Ю. Скайлер, а по-късно и с леди Странгфорд. През пролетта на 1877 г., след обявяването на Руско-турската война, поетът пише патриотични песни и подготвя младежта за срещата със свободата; знаменателно и паметно е общонародното празнуване на деня на св.св. Кирил и Методий на 11 май. На 11/23 юли 1877 г. тъкмо Петко Славейков, припознат от всички като изразител на народните надежди, след тържествения молебен в черквата „Св. Димитър”, в присъствието на ген. Гурко и ген. Столетов, се обръща с вдъхновено слово „на славяно-руски език” към руските войни, освободили същият ден Стара Загора. Народният трибун единодушно е избран за председател на Привременната управителна комисия, така че Петко Славейков е първият кмет на свободна Стара Загора. През следващите дни той не жали време и енергия за разрешаване на многобройните проблеми – снабдяване на руските войски с хляб и фураж, разквартируване на офицерите, организиране на военна болница, посрещане и обгрижване на бежанците и др.

На 19/31 юли 1877 г. се разгаря битката при Стара Загора, в която българското опълчение получава своето бойно кръщение; войските на Сюлейман паша значително превишават обединените руско-български сили, които след сражението се оттеглят към Шипка. Градът е подложен на унищожение, а от безмилостната сеч и пламъците загиват над 6000 души (между тях – и любимата на поета Катерина). В настъпилия хаос семейството на Петко Славейков, както и много други, панически се спасява; 11-годишният Пенчо, комуто баща му е заръчал да се грижи за големите тефтери с материали и ръкописи, в бързината ги складира под дървеното стълбище, с надежда да бъдат запазени, но напразно – къщата изгаря до основи.    Пенчо Славейков е завинаги белязан от преживяната трагедия в Стара Загора.

Стара Загора (1876-1877) – изображения и документи