Ето, изгрява светла Зорница,
с книжки в ръцете, хайде, дечица,
в школо да идем, на стол да седнем
и в книжките си ний да погледнем.
П.Р. Славейков
Старото съперничество между Габрово и Трявна се оказва благодатно за развитието на учебно-просветното дело. След откриването на Габровското главно училище през 1835 г. тревненци решават да не останат по-назад. По примера на благодетелите на Габровското училище, тревненският търговец в Букурещ Никола Стоянов завещава цялото си състояние от 31032 гроша за построяването на сграда за ново училище в Трявна. В една приписка върху молитвеника на чорбаджи Генко от Трявна точно е фиксирано началото на строителството: „Да се знае кугату … развалиха калету за школiото… 1836 месецъ юлия 15 день в сряда…”
Школото е построено от камък и дърво на два етажа във формата на затворен издължен правоъгълник, обърнат с късата си страна към мегдана, с вътрешен двор, дървени стълбища и галерии; в зданието, прилично на монастир, е имало 15 зали. Един от шедьоврите на тревненското строително изкуство, школото и до днес е най-монументалното здание, намиращо се на централния площад „Капитан дядо Никола” – единственият запазен автентичен възрожденски площад в цяла България.
Училището отваря врати на Димитровден 1839 г.; първият учител по взаимоучителната метода е даскал Димитър Драганов от Самоводене. С помощта на взаимоучителните таблици, въведени за първи път от Неофит Рилски в Габрово, учениците се научават да четат, пишат и смятат.
Нов етап в развитието на училището бележи идването на Петко Рачов Славейков в Трявна през 1849 г. Именитият просветител, преподавал в школото (с прекъсвания) 8 години, реформира училището, като го разделя на Взаимно и Класно (Главно). В класното училище се изучават българска и славянска граматика, славянско четене с превод на български, гръцки език, свещена история, география, естествена история, аритметика, обща и българска история. За най-малките ученици от главното училище П.Р. Славейков включва изучаването на Енциклопедията, съдържаща знания от различни области на науката. Тук за първи път като учебни предмети са включени гимнастиката и пеенето, а от 1856 г. – рисуването.
През 1850 г., в неделята след Гергьовден, П.Р. Славейков провежда и първите годишни изпити в училището. Ролята и значението на П.Р. Славейков за развитието на Тревненското училище са такива, че народът нарича училището по неговото име – „Славейковото школо”.
Училището се управлява от Училищно настоятелство, създадено още през 1836 г. До 1871 г. то се намира в ръцете на църковното настоятелство и общината. През 1872 г. управлението на училището се поема изцяло от самостоятелно училищно настоятелство, чиито права и задължения са определени с отделен Устав; за членове на настоятелството се избират личности с авторитет в обществото.
Учители в школото, освен Петко Славейков, са именити възрожденци като поп Кою Витанов, неговите синове Марко и Димитър, Генко Зографски и др.
Поради концентрацията на обществена и културна енергия, в Тревненското школо е поставено началото на важни просветни и културни инициативи и институции. Така например тук през 1847 г. е отделена стая, наречена „Обща”, в която дарените от Васил Априлов 59 книги поставят началото на „Книгохранителницата”; на 19 декември 1847 г. поп Йовчо Попниколов (1786–1855) съставя закон за ползването на „Общата стая” и опис на книгите, с което „книгохранителницата” става първата общодостъпна библиотека с читалня в страната.
И пак тук, в Старото школо, на 6 декември 1871 г., Никулден, е основано тревненското читалище „Трудолюбие” и е приет неговият устав; на 1 януари 1872 г. е избрано първото читалищно настоятелство с председател Иван Славейков (1853–1901). Читалището провежда първите си заседания в сградата на Школото, в известната „Обща стая”.
Историческа и културна забележителност, прекрасно реставрирано и поддържано, днес зданието на Тревненското школо (функциониращо като училище до 1897 г.) е дом на няколко музея, побрали автентични предмети, документи и картини.
В Старото школо Пенчо Славейков за първи път престъпва училищния праг, когато е на 9 години. Скиталчествата на семейството в страната го изпращат в училищата на Стара Загора, Търново, Сливен, София и Пловдив, но поради здравословното си състояние той така и не завършва средно образование.
Като ученик нашият герой не се отличава със старание, послушание и ученолюбие, поради което е редовен обект на тогавашните сурови методи за възпитание, а също – вдъхновение за баща си за написването на по-късното сатирично стихотворение „Малък Пенчо” (1888).
И все пак, по-късно (1901) Пенчо Славейков има основание да си спомня: „А все пак трябва да съм учил нещо, защото в тревненското училище аз достигнах до втори клас (1877) и от другарите си най-много разбирах французки, който език ни учеше стария зографин Даскал Генко, по знаменитата Сенова метода. Стар беше тоя даскал, стара неговата метода, но на мене неговата благост влияеше повече, отколкото бастуня и шамарите на другите даскали…”
Старото тревненско школо е първият жизнен университет на Пенчо Славейков.
