Славейковата библиотека е най-ценната част от музея „Петко и Пенчо Славейкови”. Основната част от нея, нейно лице, са книгите, достигнали до нас от личната библиотека на Пенчо Славейков – 1187 заглавия (според описа на библиотеката от 1954 г.). Към тях са прибавени 360 книги на П.Р. Славейков, 80 книги от Пенка Славейкова, 30 – от Офелия Кръстева, Св. Славейкова и Л. Чипев, а накрая – и 211 книги от Мара Белчева (получени чрез нейната снаха Димка Ангелова). Ето така се формира Славейковата библиотека към музея с общо 2040 книги – безценно книжовно съкровище и свидетелство за многостранните културни интереси на Пенчо Славейков и неговите близки.
Дори и беглият преглед на библиотеката показва, че в нея преобладават книгите на немски език, но също така има представителни издания на руски, български, английски, френски и италиански езици. Като цяло Славейковата библиотека е огледало и квинтесенция на европейската литература и култура, особено тази от XIX – началото на ХХ век.
Книгите на немски език са гръбнакът на Славейковата библиотека; те не просто са най-много като относителен брой, но и в най-голяма степен придават на библиотеката „тежест”, значимост. Централно място в библиотеката заемат Събраните съчинения на Гьоте и Хайне, „Събрани съчинения” на Грилпарцер в 20 т., отделни книги на немски поети, писатели и философи, справочни издания и др.
Немският език, несъмнено, е „привилегированият” посредник при усвояването от страна на Пенчо Славейков на шедьоврите на многогласната и многоезична европейска литература. Можем да допуснем, че по всяка вероятност младият поет за първи път цялостно се запознава с „Божествена комедия” на Данте по време на следването си в Лайпциг, понеже в библиотеката му откриваме пълен превод на немски (Лайпциг, 1896); от същото време (1896) датира и изданието на немски на италианската поетеса Ада Негри (1870–1945). В библиотеката на Пенчо Славейков се открояват и великолепните издания в превод на немски език на „Съчинения” от Шандор Петьофи в 6 т., на творбите на Ибсен в 4 т., а също така издания на преводи от Пушкин и Лермонтов. С „Етика” на Спиноза Пенчо Славейков също се е запознал чрез немския й превод; с „Етика” на В. Вунд (2 изд., Щутгарт 1892) обаче той се е снабдил, както изглежда, още с пристигането си в Лайпциг: В. Вунд е един от неговите професори в университета. Не сме изненадани и от присъствието на Шопенхауер сред философските спътници на поета.
Книгите на руски език заемат второ място по численост в библиотеката. Тук ще откроим „Съчинения” на Чернишевски, „Съчинения” на Добролюбов в 4 т., „Пълни събрани съчинения” на Достоевски в изданието на Пантелеев (1905–1906), “Съчинения, поеми и приказки” на Пушкин (изд. Суворин, 1887), „Записки на ловеца” от Тургенев, „Съчинения” на Ломоносов, „Съчинения” на Екатерина II, „Стихотворения” на Некрасов, „Разкази” на Горки в 5 тома (т. 1, 2, 5), а така също литературоведски книги, посветени на Горки, Чехов, Тургенев и Пушкин, книгата на Волински за Достоевски и др. Да отбележим и книгата на руския българист Н. Державин, с когото Пенчо Славейков поддържа близки отношения: „Българските колонии в Новоросийска област” (Симферопол, 1908). Сред преводите на руски език на произведения на европейската литература ще отбележим великолепното издание в 3 т. на „Божествена комедия” в превод на Д.Е. Мин (1902–1904), както и изданието в 5 т. на драмите на Шекспир (СПб. 1902–1904).
Сред книгите на български език в Славейковата библиотека ще споменем тези на Веркович, Яворов, Д. Страшимиров, Л. Каравелов, П.Ю. Тодоров, К. Христов, изданието „Юбилеят на Вазов 1895”, едни от първите преводи на български език на класически философски произведения, като например „Философски размишления” на Декарт (С., 1899) или „Естетическото отношение на изкуството към действителността” от Н. Чернишевски.
Книгите на английски език в библиотеката са представени с издания на Шекспир, Тенисън, Шели, Р. Бърнс и др. поети; тук намираме и книгата на У. Морфил „История на Русия” (1902).
Книгите на френски са сравнително малко; сред тях намираме книги на Волтер, книгата на Г. Брандес за Шекспир (Париж, 1896), преводът на Леконт дьо Лил на „Илиада” и др.
Интересите на Пенчо Славейков към античната литература и култура са засвидетелствани в личната му библиотека чрез издания на Плутарх на руски език, а така също на Демостен, Тацит, Тит Ливий, Цицерон и Салустий в немски преводи.
Подчертаният интерес на Пенчо Славейков към творчеството на Ницше е ясно видим и от личната му библиотека, в която намираме отделни томове (до т. 14) от Събраните съчинения на мислителя на езика на оригинала, но също така и отделни томове (т. 4) от Collected Works в превод на английски (1909). Особеното отношение на поета към една от книгите на немския мислител – „Тъй рече Заратустра” – е демонстрирано от нейните преводи на руски и френски.
Славейковата библиотека – дори и в непълния си вид, в който е достигнала до нас – е ясен знак за културните хоризонти на Пенчо Славейков, неговото семейство и приятелски кръг, зрима манифестация и въплъщение на единството на европейската литература и култура.
