По парадоксален начин болестта прави Пенчо Славейков странник из Европа: принуден да търси лек за тялото си, той намира цяр за душата си.
За Пенчо Славейков Европа не е географска или политическа реалност, в която се „отива” като в нещо чуждо и външно, а роден Дом, в който поетът се завръща и където той наистина е при себе си.
„Ние сме скитници” – признава Мара Белчева на своя любим в едно от многобройните разменени помежду им писма. Пенчо Славейков и Мара Белчева са сред онези европейски интелектуалци-странници – възвестители на обединения и единен дух на Европа, обединена, впрочем, и с техните стъпки.
Пенчо Славейков e носител на идеята за европеизма в нейния най-чист и автентичен вид; той е непосредствено свидетелство за това, че Европа е „вътрешна форма” на българската литература и култура.
Пенчо Славейков е въплъщението на идеята за „Българския европеец”.
Ето и биографичните основания. Европа е важна, може би най-важната част от биографията на Пенчо Славейков; на първо място, тук са студентските години в Лайпциг (1892–1898) – годините на формирането на творческия „Аз”, години на вдъхновение и творчество (тук Пенчо Славейков написва едни от най-значимите си творби), години, в които поетът се оформя и като лидер.
Паметната плоча, поставена в Лайпцигския университет (разрушен по време на бомбардировките през Втората световна война) свидетелства за това, че един от най-знаменитите университети в Европа признава българския поет сред най-изтъкнатите си възпитаници в цялата своя история. Да припомним, че в Лайпцигския университет са получили своето образование цяла плеяда учени и творци, стопански и политически дейци.
С биографията си и в творчеството си Пенчо Славейков обединява Изтока и Запада, за него Европа е единна духовна реалност. Поетът се чувства еднакво у дома си не само във Виена, Берлин и Париж, но и във Варшава, Санкт-Петербург и Москва. Пътуването му в Русия през 1909 г. по повод тържествата за 100-годишнината на Гогол оставя ярки следи в епистоларното му творчество (писмата до Мара Белчева).
Ако трябва да посочим една година от целия живот на Пенчо Славейков, в която като във фокус са събрани всичките му устреми и надежди, това, несъмнено, е последната година на поета. От началото на 1911 до смъртта му най-важният топос за поета, несъмнено, е Италия, която той посещава заедно с Мара Белчева през ранната пролет на 1911 г. и където той прекарва последните месеци на живота си – от началото на ноември 1911 до 28 май (10 юни н.ст.) 1912 г., когато поетът издъхва в Брунате, на Лаго ди Комо. Не е случайно, че тъкмо Италия е страната извън България, където има най-много паметници и паметни плочи на поета – в Рим, Брунате и Милано (последният паметник бе открит на 30 октомври 2019 г.).
В този раздел ще намерите:
Пенчо Славейков в Германия: студент в Лайпциг, по-късните му пътувания – Париж, Виена и др.
Последната година. „По пътя на културата” – Цариград, Атина, Италия. Пенчо Славейков в Рим и Брунате.
„Самотен гроб в самотен кът” – смъртта и гробът на поета в Брунате; първият надгробен паметник – място на поклонение за българите, история и проект на паметника (не е запазен) – изображения и документи около смъртта на поета.
Паметната плоча на „via Boncompagni” в Рим, двете паметни плочи в Брунате, паметникът в Брунате (2007) – снимки и хронология.
Изображения на Брунате и хотел „Bellavista” в българските архиви – с обяснителни бележки.
Пощенските картички на Пенчо Славейков и Мара Белчева от Германия и др. европейски градове.
Пощенските картички на Мара Белчева до Пенчо Славейков от Италия.
Мара Белчева в Брунате – снимки, факсимилета на ръкописи, хронология.
Спомени на Д. Габе („Мара Белчева в Брунате”), Д. Йоцов (за погребението на П. Славейков в Брунате) и др.; факсимиле от дневника на Б. Пенев.
