Пенчо Славейков
[Детски сънища]
В детинството си аз сънувах удивителни сънища. Най-често се виждах на сън да хвъркам – което майка ми, опитна тълковачка на сънища, го обясняваше, че ще ставам „пишман”, което всякога и по-после – действителността го е потвърждавала. Особено ясно помня един от дет[инските] сънища. Спя и сънувам, че под възглавницата ми стои една чудно хубава арфа. Аз ся докосвам с пръст до струните й – и тя издава дивни звукове. Сутринта, когато се събудих, аз напразно превръщах няколко пъти възглавницата – арфата я нямаше. Дълго време не ми се вярваше, че това е сън, още повече, че много ми се щеше да си имам такова нещо. Много по-късно, когато вече пишех стихове – понякога често ме нападаше тежко съмнение за моята поетическа дарба, пред мене живо представаше тойзи сън, – като че ли искаше да ми каже със своето присъствие, че аз нямам талант, че аз съм си изгубил арфата. Но не малка утеха бе и това, че аз съм я видел – поне на сън – с което не могат да се похвалят мнозина даже признати поети…
Литературен архив. Т. 3. Пенчо Славейков, С., 1966, с. 30.
