ное.
2021
Без категория
Пловдив в края на XIX в.
ное.
2021
Без категория
Пенчо Славейков
НЕРАЗДЕЛНИ
Стройна се Калина вие над брегът усамотени,
кичест Явор клони сплита в нейни вейчици зелени.
Уморен, под тях на сянка аз отбих се да почина,
и така ми тайната си повери сама Калина –
с шепота на плахи листи, шепот сладък и тъжовен:
„Някога си бях девойка аз на тоя свят лъжовен.
Грееше ме драголюбно ясно слънце от небето,
ах, но друго слънце мене вече грееше в сърцето!
И не грееше туй слънце от високо, от далеко –...
Прочети още
авг.
2021
Без категория
Пенчо Славейков
[Детски сънища]
В детинството си аз сънувах удивителни сънища. Най-често се виждах на сън да хвъркам – което майка ми, опитна тълковачка на сънища, го обясняваше, че ще ставам „пишман”, което всякога и по-после – действителността го е потвърждавала. Особено ясно помня един от дет[инските] сънища. Спя и сънувам, че под възглавницата ми стои една чудно хубава арфа. Аз ся докосвам с пръст до струните й – и тя издава дивни звукове. Сутринта, когато се събудих, аз напразно превръщах няколко пъти възглавницата – арфата я нямаше. Дълго време не ми се вярваше, че това е сън, още повече, че много ми се щеше да си имам такова нещо...
Прочети още
авг.
2021
Без категория
Пенчо Славейков
[Спомен за школото]
В първи клас.
Имахме урок по Закон Божий. Урокът ни беше за десетте заповеди, които учителят ни М. Витанов, попски син, увлекателно ни разясни миналий път. Той ме изправи да отговарям, аз нищо не знаях, за което той ми опъна ушите. Сичко това аз още вечерта казах на брата си Райко, а той се усмихна със своята тиха, едвам забележена усмивка, скрита на левий ъгъл на устните му, като добави, че учителят сам не знае заповедите, понеже в тях Бог е казал да любим друг друга, а не да си дърпаме ушите...
Прочети още
апр.
2021
Без категория
Ето, изгрява светла Зорница,
с книжки в ръцете, хайде, дечица,
в школо да идем, на стол да седнем
и в книжките си ний да погледнем.
П.Р. Славейков
Старото съперничество между Габрово и Трявна се оказва благодатно за развитието на учебно-просветното дело. След откриването на Габровското главно училище през 1835 г. тревненци решават да не останат по-назад. По примера на благодетелите на Габровското училище, тревненският търговец в Букурещ Никола Стоянов завещава цялото си състояние от 31032 гроша за построяването на сграда за ново училище в Трявна...
Прочети още
апр.
2021
Без категория
Славейковият дом-музей
Славейковият дом-музей е не само забележителност на Трявна, но и важно, благословено място на памет за българската история и култура. Тук, в лицето на неговия стопанин – Петко Рачов Славейков – се пресичат българската литература, просвета и църковно-национална борба; тук бъдещият знаменит писател подготвя за печат първите си книги, тук е Домът, към който ще се завръща и където се начева жизнената одисея на не по-малко забележителни българи. Тук малкият Пенчо се ражда и прекарва първите десет години от живота си, тук той сънува своите провидчески детски сънища, тук за първи път предусеща своята орис на поет...
Прочети още
апр.
2021
Без категория
Погребаха го там, де мъртвите погребват,
там, дето всякой гроб е знак на мъртвина,
железни обръчи-огради де обсебват
надгробни камъни все с мъртви имена.
След земния живот в земята той почива —
не той: почива му там тленний прах един!
Че живия му дух и мисълта му жива —
живеят в мене те, в мен, неговия син.
Не само в онова, което ази правя,
не само в думите, не само в мисълта —
пред погледа ми той се винаги възправя
с усмивка бодряща и тиха на уста...
апр.
2021
Без категория
Пенчо Славейков
27 априли 1866
На тоя ден съм аз роден.
За други – както всеки ден!
За мене… с моето рождене
неволята роди се с мене.
И с нея тръгнах аз по свят,
и в нея найдох благодат –
че тя очите ми отвори
за туй, което Бог говори.
Аз в тоя говор вдадох слух
и всичко, що видях и чух,
без ухитрения словесни
изпях го в моите ясни песни.
Во тях е целий ми живот
и на трудът ми зрелий плод…
Берете! Той е зарад бране,
и гладний сито ще нахрани...
апр.
2021
Без категория
Петко Р. Славейков
Малък Пенчо
Пенчо бре, чети!
Пенчо не чете.
Пенчо, работи!
Пенчо пак не ще.
Пенча го мързи,
гледа да лежи,
ходи, та се май,
търси да играй.
Време се мина,
Пенчо порастна,
иска да яде,
няма откъде.
1888
мар.
2021
Без категория
Славейкови в Стара Загора
(спомени)
Иван П. Славейков (1853–1901)
Каквито и да бяха премеждията и загубите, които до войната бяха му се случили, ни едно не лиши Славейкова от всичко, както премеждието му в Стара Загора. Войната за освобождението го завари в тоя цветущ град и пламъците, които го погълнаха след оттеглянето на Гурка, погълнаха и всичко, което имаше...
Прочети още
