София за Пенчо Славейков е топосът на творческия разцвет, на разгръщането на всичките му сили и възможности – като поет, критик, мислител, книжовник и общественик. Столицата дава на твореца възможността да покаже всичките свои лица.
София е мястото и на общественото служение на поета – като директор на Народния театър (1908–1909), поддиректор (1901–1909) и директор на Народна библиотека (1909–1911).
София е градът на трите дома за поета: семейният (намирал се е до днешния площад „Славейков”), в който поетът живее и твори; домът на д-р Кръстев (ул. „Аспарух”) – средището на кръга „Мисъл” и редакцията на едноименното списание, на което Пенчо Славейков отдава много време и енергия; домът на Мара Белчева (ул. „Хр. Белчев”), където в края на 1903 г. Пенчо Славейков среща любовта на живота си.
Между другото, от топографска гледна точка членовете на кръга „Мисъл” маркират едно доста сгъстено, тясно пространство в историческия център на София – между днешния площад „Славейков”, „Солунска”, „Витоша” и „Хан Аспарух”. Големите смисли и събития обичат малките, тесните пространства.
В София, в Горни Лозенец, се намира чудесният парк „Славейкови дъбове”; 50-тината вековни дъбове са остатък от някогашната дъбова кория – малък остатък от стара София. Тук се е намирало лозето и овощната градина на дядо Славейков – любимо място за отдих на народния трибун. Пенчо Славейков е много привързан към това място: обичал е не само уединението и съзерцанието в сянката на мощните дъбове, но и споделянето на това вълшебно място в „тих разговор унесен“ с мнозина свои съмишленици и приятели – П.К. Яворов, П.Ю. Тодоров, д-р Кръстев, проф. Боян Пенев, Мара Белчева, художниците Никола Михайлов, Никола Петров и други.
Точно това е мястото, визирано в „Псалом на поета” („Там, на високий хълм…”), което поетът провижда като мястото на своя вечен покой.
Дъбовете в София и чинарите в Белащица са символите на крехкия жизнен свят на Пенчо Славейков.
Славейковите места в София – музеят, площадът, паркът – са обществени места, а това е израз на факта, че Славейкови са обърнати към гражданството, те са непосредствено сред тях, тук е техният истински Дом.
В този раздел ще намерите:
Снимки на несъществуващия дом на Славейкови в София, музея на Петко и Пенчо Славейкови (с кратка хронология на създаването му), „Славейковите дъбове”, Пенчо Славейков в парка, къщата на д-р Кръстев – редакция на „Мисъл” и др.
Паметната плоча на „Славейковите дъбове” и паметниците на Централни гробища и площад „Славейков” (с хронология)
Неосъществените проекти – гробницата в Корубаглар – скиците на Д. Машев и др., подписки, паметни утра, мемориални инициативи и др.
Спомени за Пенчо Славейков в София (за кръга „Мисъл”, за работата му в Народна библиотека и др.)
