Паметта в Трявна за присъствието на баща и син Славейкови никога не е угасвала; тя е поддържана жива от учители, просветители, будни граждани, музейни работници, накратко – от признателното потомство.
Любимият син на Трявна – Пенчо Славейков – e почетен както никой друг в градското пространство. Паметта за поета е монументализирана и вписана органично в съвременния град – така, че името на поета е станало една от емблемите и донякъде синоним на града.
Първи по време е бюстът-паметник на Пенчо Славейков, поставен в двора на училище „П.Р. Славейков” и изработен през 1938 г.; представлява бронзова отливка по оригинала на бюста, дело на скулптора Андрей Николов, поставен в Борисовата градина в София. Става дума за паметник, който вече не присъства в градското пространство (жертва е на вандали преди повече от две десетилетия), затова ще отбележим размерите на паметника: обща височина 233 см, от които архитектурната част е пилон, висок 153 см, а скулптурната част е бронзов бюст с височина 80 см. „Бюстът на Пенчо Славейков бил изработен през 1938 г., смятали да го поставят до родната му къща в градинката пред Даскаловата къща. Впоследствие било взето решение бюстовете на баща и син Славейкови да бъдат събрани пред сградата на ЕСПУ „П.Р. Славейков”, монтирани са 1938 г.” – отбелязва краеведът К. Пенчев.
През 2009 г. в градинката пред СОУ „Петко Р. Славейков” са поставени новите бюстове на Петко и Пенчо Славейкови, дело на Росица Скендерова. Независимо от мотивите, решението се оказва правилно и исторически коректно: средното училище „Петко Р. Славейков” е пряк наследник на старото школо, затова е повече от естествено тъкмо тук да бъдат поставени бюстовете на най-знаменитите тревненски учител и ученик.
През 1966 г., във връзка със 100-годишнината на Пенчо Славейков и откриването на Славейковия дом-музей, над неговия вход е поставен бронзов барелеф (размери 112/105 см), изобразяващ баща и син Славейкови (автор е преподавателят във ВИИИ „Н. Павлович” Димитър Димов).
Значимите юбилеи са мощен социален механизъм, чрез който творческото дело и личността на юбиляра получават широко обществено признание, а генерираната покрай юбилея енергия често се впряга за разрешаването на неотложни проблеми. По тази изпитана рецепта близките във времето 100-годишни юбилеи на Пенчо Славейков (1966) и на Тревненското читалище (1971) са използвани за преобразяване на административния център на Трявна. На границата между 60-те и 70-те години на ХХ в. се оформя градският архитектурен комплекс „Пенчо Славейков”: широкият едноименен площад пред Община Трявна, с новото здание на читалището (открито на 28 юли 1971 г.) и поставеният малко по-късно пред него паметник на Пенчо Славейков с автор Илия Илиев (1975, паметникът е открит 1977). Фигурата на поета е интерпретирана според естетическите канони на времето; в монументално-патетичната осанка на поета с непривично хиперболизирани мъжествени черти трудно ще доловим силуета на певеца на „мировата скръб”, но затова пък паметникът се вписва органично в мащаба на площада. Тези стъпки са предварени от преименуването на тревненското читалище на 8 август 1968 г. на името на поета – „Пенчо Славейков 1871”; това става въпреки че той, за разлика от най-големия си брат – Иван Славейков – няма отношение към създаването и дейността на читалището. Ето как името на поета започва да „носи” паметта за фамилия Славейкови, постепенно се вписва в сърцето на града и така донякъде се идентифицира с него.
Последен по време паметник на Пенчо Славейков, издигнат в Трявна, е този пред родната къща на поета с автор Андриан Новаков (2019). Това е паметник на символичното завръщане на поета в родния дом след дългото негово пътуване по светове и култури, това е паметник-покана за гостуване и събеседване. Този паметник, несъмнено, бе инспириран от честванията на 150-годишнината на Пенчо Славейков (2016) и от първата среща „на живо” между градоначалниците на Трявна и Брунате, чрез което символично бяха „завързани” нишките на съдбата на поета. На 30 октомври 2019 г. бе открит подобен паметник на Пенчо Славейков и в Милано – дело на същия скулптор А. Новаков; удвоеният паметник незримо символизира едновременното присъствие на поета и в българското, и в европейското културно пространство, а пейката се превръща в български символ „за износ” – символ на срещата, диалога и приятелството.
Със своите четири паметни знака (два паметника, един бюст и един барелеф), посветени на Пенчо Славейков (общо пет, ако се вземе предвид и несъществуващият вече бюст-паметник на А. Николов) Трявна навярно заема едно от челните места в света по брой монументи, издигнати на един и същи творец, по отношение на големината и броя жители на населеното място.
Паметниците на Пенчо Славейков в Трявна не само маркират местата на памет в родния град на поета, те скрито репрезентират различни страни на неговото творчество и изразяват подчертано адмиративното, благоговейно отношение на тревненци към своя знаменит съгражданин.
