Погребаха го там, де мъртвите погребват,
там, дето всякой гроб е знак на мъртвина,
железни обръчи-огради де обсебват
надгробни камъни все с мъртви имена.
След земния живот в земята той почива —
не той: почива му там тленний прах един!
Че живия му дух и мисълта му жива —
живеят в мене те, в мен, неговия син.
Не само в онова, което ази правя,
не само в думите, не само в мисълта —
пред погледа ми той се винаги възправя
с усмивка бодряща и тиха на уста.
И сещам в моята аз неговата воля,
и неговата мощ во всякой мой удар…
и чувам: „Победи световната неволя —
и на беди бъди в живота господар!
Какъвто бях бъди! И с Божи меч в душата,
на висша истина глашатай и пророк,
издигнеш ли ръка — дигни я в злоба свята,
изпълнен от любов и в любовта жесток.
Достоен ти бъди за мен!“ О, аз достоен
ще бъда — и съм бил — за своя жив баща,
и словото у мен било е зов все боен,
в световни суети не зов на суета.
При твойто слово аз и своето прибавих,
дела приумножих при твоите дела:
и съд на бъднето да чакам се изправих
с теб — две со подвизи увенчани чела.
С възторг на истина в душата просветлена,
към нея само аз в живота се стремих —
като тополата на възбог извисена
пред слънцето, пред теб, връшец привождам тих.
И чувствувам с крило как Божи дъх ме гали —
и чувствувам, че ти доволен си от мен…
Че на живота аз свещените скрижали
понесох — не да ги захвърля пак смутен.
Душата ми с завет ти за живот огрея
и в път благослови со бащин благослов:
и както в мене ти и ази в теб живея
за подвига свещен на земната любов.
(Из „На Острова на Блажените”)
