София за Пенчо Славейков е топосът на творческия разцвет, на разгръщането на всичките му сили и възможности – като поет, критик, мислител, книжовник и общественик. Столицата дава на твореца възможността да покаже всичките свои лица.
София е мястото и на общественото служение на поета – като директор на Народния театър (1908–1909), поддиректор (1901–1909) и директор на Народна библиотека (1909–1911).
Софи...
Прочети още
