Пенчо Славейков
[Трявна и тревненци]
Роден съм на 27 апр.[ил] 1866 г. в Трявна и до единадесетата си година не бях излизал на никъде вън от родното си село. Трявна е разположена в една тясна и безплодна долина при сев.[ерните] поли на Стара планина. Проточена е като черво покрай безименна една река която четери часа по-долу от селото се втича в безспокойната Янтра, и е знаменита по своята непримирима и бясна вражда със своя съсед Габрово. Тази вражда помежду им е за първенство. Трявна е малка, но тревненския фодулук е твърде голям и той не им позволява да признават първенството на Габрово. Оръжия в буйната борба на тези две смешни съперници служат местните произведения индустриални – сапунят, лояните свещи и гаванките от една страна – и от друга пистилът, шаеците и казаслъкът; бойни полета им са пазарите главно в Търново и другаде, вред из България. Обаче борбата едва се забелязва собствено в землищата на неприятелите, защото Габровци у себе си не чувствуват никаква нужда от тревненските шаеци и пестил, които и сами в достатъчно количество произвождат; а тревненци пък от своя страна си минуват и без габровски сапун. Аз мисля, че за непопулярността на сапунят в Т.[рявна] е причина ненавистта им към габровци, която е пренесена и на тяхний сапун, та че и на сякакъв сапун въобще. Макар жителите от враждуващите градовце доста често да заключават помежду си брачни връзки – но приятелски никога! Псувните и гаврите в тая борба валят като бомби, и често имат по-разрушително действие от бомбите, а всякога почти са по-громки от тях. Баща ми – коренен тревненец – в сборникът на своите пословици е поместил няколко смъртоносни бомби, хвърлени връз габровци, които са отишле много по-далеч и от най-далекобойните круповски шрапнели.
Както и да е, Трявна е по-прочута от Габрово – и от добра, (и от лоша страна). Тревненци са сиромаси, наивни, малко превзети, но всъщност добри и гостолюбиви хорица – а в сравнение с габровци, те са цвете. В Трявна няма гостинница, но затова пък вратите на тревненци са отворени всякога и за всекого пътника; госта се посреща на радо сърце, гощават го с „що бог дал“ и се обиждат ако той иска да възнагради парично гостолюбивите стопани за оказаната нему грижа и услуга. В Габрово за пътниците има ханища, на които, след като ви изпият кръвта дървеници, съдържателите немилостиво ще ви оскубят, и при отпътуванието ви, наместо „добър път“, според каяфетя ви, или ще ви изпсуват или поне подметнат.
Тревненци много обичат своя каменен двадесет метра висок градски часовник, какъвто габровци нямат, и го считат най-високо здание на тойзи свят. Той е тяхната гордост. През 1889 г. случайно разправях на един нашенец за парижкото изложение и негова венец – Ейфеловата кула, колко е висока тя и величествена. Патриота тревненец ме пресече още в начало: „Ами по-висока ли е тя от нашия часовник?“… И при сичките ми уверения, че тя е 20 пъти по-висока, добрият нашенец съмнително се усмихваше: „Ами виждал ли си я ти нея сам?“ Когато му казах „не!“ той не можа да се начуди, как аз „учен човек“ съм се оставил на немците (немци — тревн.[енци] казват на всичките зап.[адно] евр.[опейски] народи) да ме тъй очевидно лъжат: „че хич бива ли по-високо нещо от нашия часовник!“ — отсече той. В лице на тоя гащат нашенец цяла Трявна защищаваше своята слава. И Бога ми, ви казвам мен това не ми се показа никак смешно.
Освен това голяма слава е добила Т.[рявна] и според своите самоуци – изографи, които боси и голи се реят по цяла България, да изографират черквите на което те са ударни майстори. Светиците, които те пишат с особено удоволствие, твърде приличат на нашите неоделани тревненки, а светците повечето на нищо не приличат.
Най-новата слава за тревненци съм аз, (когото те охотно биха от яд убили – но след това, от фудулук, а не от друго – би ми въздигнали паметник, ако не от мрамор, то от непродадените многочислени екземпляри на моите съчинения, които аз ще подаря на тамошното читалище. Страх ме само да не би мишките – единств.[ените] редовни посетители на реченото чит.[алище] да ги изядат, та според това и аз да се лиша от паметник).
Но доволно за тревненци и Трявна. Тя е малък градец – и това що казах до тук е доста за нея. Аз ще продължавам за мене си.
Фодулук, фудуллук (тур.) – горделивост
Гостинница (рус.) – хотел
Каяфет (тур.) – вид, изглед, състояние на човек
Литературен архив, т. 3. Пенчо Славейков. С., 1966, с. 45–48.
